като вимета са ми неделите: пълни, малко морни, миришат на дом. с лека сладост и нега. поклащат се бавно. приготвям торта за дългоговорено събиране.всички са тук: и сиса, и ана, и лени, и еличката, и деничката, и ваня, и ани. смеят се, както само те могат. миришем пакетчетата чай, избираме си, нямам чаши за бадемовия ликьор, но пък имам усмивките им, а кухнята, и без това е толкова малка, ще се пръсне - от думите, гласовете, мириса на мандарини, канела..и горчиви бадеми